СЕМЕТО НА УСПЕХА, КОЕТО ВЯРВАМЕ, ЧЕ ПОКЪЛВА

Всичко започна в събота, рано сутринта, както започват истинските приключения. Деца, младежи и колеги очакваха предстоящото пътешествие, което за тях щеше да е още един урок по постоянство, упоритост и вяра в способностите си да превръщат невъзможното във вече преживяно. То беше част от изпълнението на проект „Да помогнем на деца в риск да изкачат своите върхове“.

Групата пътешественици този път беше най-голяма. Децата бяха на различни възрасти, всяко със своята съдба, характер и мечти. Общото между тях беше, че получават подкрепа в различни социални центрове на КОНКОРДИЯ България, обичат природата, любопитни са за света и са много задружни. Участват активно в много дейности, в които заедно се учим да се отнасяме добре един към друг, да сме толерантни, дисциплинирани, постоянни и упорити и да вярваме в способностите си.

От върха ни делеше само 1 час ходене, но разстоянието не беше толкова важно за никого. Всички знаехме, че по-интересен и важен е извървеният път до върха – преживяното, наученото и накрая постигнатото. Всеки със свое темпо напредваше към върха с голямо любопитство, увереност и спокойствие.

Гери за първи път катереше. Вълнението и лекото ѝ притеснение от непознатото си личеше още от сутринта, когато отидохме да я вземем от тях. Беше станала отдавна и ни чакаше. Постепенно Гери така се вля в групата, усети подкрепата на всички, отпусна се и буквално захвърча. Тя бягаше и се смееше – по-силно и по-волно и от най-добрия бегач от възрастните в групата.

С височината си от 1524 м. връх Исполин и малко по-ниския му брат Малък Исполин ни възхитиха с приятния си чар и красивите форми на достолепната Стара планина. Поснимахме се от върха, поговорихме, посмяхме се и изобщо не ни се тръгваше, въпреки, че умората вече се появяваше - бяхме в средата на един дълъг ден, в който ни очакваха още много приятни преживявания. Узана е местност в Стара планина, в близост до град Габрово. Посещавана е от много хора и по различни причини. Нашите бяха да попътуваме, да изкачим връх Исполин, да спим в хижа Узана, а за другите неща, които ни се случиха – изобщо не подозирахме.

За деца и възрастни извървеният път ни показа и научи: да изпробваме своята издържливост и упоритост; да проверим можем ли да се радваме на успехите на другите, да бъдем търпеливи, спонтанни, но и да обмисляме действията си; да усетим топло посрещане и доброта и да се научим да отвръщаме със същото и още много други неща.

Останахме очаровани от красотата на природата, безбройните преживявания и новите неща, които научихме. Повечето от героите на този преход - Гери, Лили, Елица, Ели, Деница, Бранимира, Методи и Кирил казаха, че преживяването много им е харесало – видяхме, че наистина е така. Вярваме, че засяваме в тях семето, което все някога ще покълне.

Това семе на успеха има нужда от постоянна грижа, топлота и светлина. Всички тези неща ние от фондация КОНКОРДИЯ България осигуряваме ежедневно на стотици деца в риск, които не успяват да ги получат у дома си. За някои от тях домът им е тъмен и студен. Времето за учене и игра приключва със залеза на слънцето и детството им свършва на прага на къщата, в която няма дори светлина.