На пръв поглед тези 3 неща – баницита с локум, метрото и медицинското – нямат нищо общо. За повечето хора е така, но за една специална група от майки, които включихме в обучения по права по проект Нашите права и отговорности, тези 3 неща имат много общо.
С колегите обучители по права привършвахме едно от последните обучения по детски права в Семеен център КОКОРДИЯ в с.Малки Искър и попитахме участничките дали имат нужда от нещо допълнително от нас, тъй като не знаехме кога пак ще се видим. Те в един глас казаха, че биха искали да дойдат до София, да видят другите центрове на КОНКОРДИЯ и да се запознаят с други майки от София, с които могат да си поговорят. Тази идея изключително много се хареса на целия екип, тъй като формирането на такива групи за самопомощ е безкрайно полезно. Особено за жени и майки в неравностойно положение, каквито бяха включени в нашите обучения.
Съвсем скоро се изниза пролетта и настъпи все още поносимо топлия летен ден, в който събрахме Татяна от Орландовци, Сия от Малки Искър и Рада, Яна и Силвия от Захарна фабрика. Първо се качихме на метрото, за да стигнем до НДК, а оттам отидохме до Женския пазар, за да разгледаме неговия неповторим колорит от хора, сергии и търговци. Някои от майките никога не се бяха качвали на метро преди и бяха силно впечатлени от метростанциите и колко бързо се движи метрото.
След Женския пазар всички пристигнахме в Център за работа с деца и семейства Захарна фабрика. Там разгледахме услугата, а трите дами, които го посещават редовно, с ентусиазъм разказваха за подкрепата, която получават от социалните работници, психолога, логопеда, та дори и чистачката в центъра. Неусетно в сладки приказки се оказа, че вече стана време за обяд и всички отидохме до ресторант наблизо, за да продължим разговора и да се подкрепим с една скромна почерпка.
Докато обядвахме стана ясно, че всички наши участнички са майки – някои с по 1, други с по 3 или повече деца, а една от тях даже беше бременна. Татяна тогава сподели, че по време на последната ѝ бременност се е скарала много лошо с човек от семейството си – дори се е стигнало до физическа саморазправа и тежки обиди. Всички бяха притихнали, но Сия се престраши да я попита какво е направила, защото и тя е имала подобна ситуация. Татяна обясни за целия мъчен и дълъг процес от изкарване на медицинско, ограничаване на контактите с човека, който така я е наранил, и най-важното – да получиш подкрепа в тази ситуация от социалните работници. Сия само каза, че тя дори не е знаела, че може да се изкара медицинско за такива случаи и благодари на Татяна, че разказа историята си. Не ни беше нужно да разберем, че Сия не за пръв път се сблъсква с темата насилие, но никога не се беше замисляла, че може да направи нещо, ако се престраши да упражнява правата си.
За да разведрим малко обстановката, предложихме да си хапнем десерт и видяхме че има баница с локум. Нашите гостенки казаха с почуда, че за пръв път чуват за баница с локум. Подходиха подозрително, но с малко убеждение от наша страна, се престрашиха да си разделят 2 парчета. Когато баницата пристигна отбелязаха, че приличала на съвсем обикновена баница, но докато я опитваха веднага дадоха присъдата си – „Толкова блага е баницата, че чак на бебето се хареса!“ Поръчахме още едно парче, за да можем отново да се насладим на преживяването да опиташ и научиш нещо ново.
Така в края на нашия обмен се оказа, че баницата с локум, метрото и медицинското са нещо ново и непознато за майките в нужда, с които работим. Всичките 3 далеч не еднакво сладки и благи, някои дори оставящи горчив вкус, но пък еднакво полезни и важни. Най-хубавото в тази неочаквана и непланирана среща на майки от различни квартали и населени места е, че те сами успяха да намерят съмишленици в житейските си проблеми и да се припознаят една в друга. Нещо, което ние с радост наблюдавахме. Е, и баницата с локум беше хубава, но не чак толкова колкото да видиш как обикновени хора с необикновено трудни съдби се подкрепят, изправени срещу насилието.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ПРОГАМАТА НИ ПО ЧОВЕШКИ ПРАВА
Тази среща се състоя като част от дейностите по проект “Нашите права и отговорности“, който се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 55 571 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП - www.activecitizensfund.bg. Основната цел на проект „Нашите права и отговорности“ е подобряване на уменията на хора от маргинализираните ромски общности в София да упражняват своите права. Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация КОНКОРДИЯ България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
