Когато чуем Семеен център, обикновено си представяме уютна сграда, група деца и екип, който работи с тях ежедневно. Но Семеен център „Яко детство“ променя тази представа. Това не е просто място – това е идея, подход и отношение. Това е екип, който не чака децата да дойдат при него, а отива при тях – там, където са те. В училището. В класната стая. В квартала.
„Работим по нов, иновативен модел – не ние избираме формата, а се адаптираме спрямо нуждите на децата,“ казва Кирил Колев, ръководител на центъра. Част от екипа на “Яко детство” са още социалният работник Натали Истаткова и сътрудникът социални дейности Зорница Христова.
„Дейността се разгръща част по част, според конкретните нужди. Освен това работим хибридно – сесии се провеждат в класните стаи и в партньорство с училища. Там, където е естествената среда на детето”, допълва той. Семеен център “Яко детство” се допълва и от разширен екип в лицето на Красимира Кюпова - експерт организационно развитие и Мобилния екип “Подай ръка”, които също организират и провеждат занимания с деца.
През ноември 2024 г. Семеен център „Яко детство“ започва да работи активно заедно с 94 СУ „Димитър Страшимиров“ в кв. “Христо Ботев”. Там, заедно с учителите и родителите, екипът на центъра изгражда малки общности от деца - под риск да отпаднат от образователната система или с трудности в поведението. Деца, които въпреки предизвикателствата, пред които са изправени, продължават да посещават училище.
„Най-важният ни критерий за включване в групите е - ходиш ли редовно на училище? Опитваш ли се? Работиш ли над себе си?“, обяснява Натали Истаткова, социален работник в центъра.
„Нашата подкрепа идва като награда и стимул – да продължат, да се задържат, да повярват в себе си", допълва тя.
Децата усещат тази подкрепа. В началото с недоверие. После – с нетърпение.
„В началото трудно събирахме и седем деца в група. А в края на учебната година – пред вратата чакаха цели тълпи, които искаха да влязат“, усмихва се Кирил.
Центърът предлага много – образователна подкрепа, уроци чрез изкуство и игра, развитие на социални и емоционални умения. Но най-вече – пространство, където децата да се изразяват, да бъдат чути, да бъдат себе си.
„В началото децата не можеха да отговорят на абстрактни въпроси. Когато ги питахме как са си прекарали почивните дни – мълчаха. Не разбираха какво ги питаме. Започнахме с дребни неща – да нарисуват дърво, близалка, да оцветяват без да излизат от очертанията. Постепенно се отвориха. Темите идваха от тях, ние само ги следвахме“, разказва Натали.
Историята на децата, част от „Яко детство“, са различни и пъстри като самите тях. Иво* е момче, което успява месеци наред да убеди всички, че живее в стабилна среда. С увереност и усмивка. Докато не се разбира, че реалността е съвсем друга – крайна бедност, съученици, които събират пари, за да му купят обяд, тормоз и подигравки от други деца.
„Създал си е роля, за да се защити от подигравките и тормоза. И толкова добре я играеше, че всички му вярвахме“, казва Кирил, който допълва, че с времето той, екипът и учителите успяват да достигнат до детето и семейството му и да започнат да ги подкрепят активно.
Или историята на Марио* – момчето с качулката, което не говори с никого, не гледа в очи, не иска нищо. Мълчание и ледена стена. Момчето живее в тежка битова обстановка и несигурност, което го кара да се затвори в себе си, опитвайки се да избяга от реалността. Може само да предполагаме колко зле трябва да се чувстваш, за да решиш да изчезнеш в огромните си дрехи. А сега?
„Сега вече има приятели, не може да ги надговорим, когато се съберат с другите момчета. Говори, смее се, разказва, споделя“, смее се Натали.
Зад тези трансформации стои работа – с деца, с учители, с родители. Центърът изгражда мостове към семействата – чрез открити дейности, съвместни екскурзии, празници. Една от най-силните връзки с родителите се създава след реализирането на проект с Британското посолство. Събират се всички – деца, майки, бащи, братя, сестри – и отиват заедно на театър, кино, екскурзия. Извън квартала. Извън ежедневието.
„Една майка ни каза -"За първи път прекарвам цял ден навън с детето си и това ми напомни какво изпускам’,“ споделя Натали.
Също толкова вдъхновяваща е и реакцията на училището. 94-то СУ „Димитър Страшимиров“ не само отваря вратите си, но и активно подкрепя дейностите на центъра. Класните ръководители помагат с връзката с родителите, дават обратна връзка, сътрудничат.
„Беше трудно в началото – училищата са затворени структури. Но когато се случи партньорството, то беше изключително пълноценно“, казва Кирил.
А какво предстои?
„Лятото ще е пълно с екскурзии! Ще дадем на децата едно яко лято,“ казва Зорница Христова, сътрудник социални дейности. През есента екипът планира да започне работа с ново училище и да разшири дейностите с младежи. С идеи за поезия, обсъждане на книги, творчески разговори. Без назидание. Само с уважение и внимание.
„Ние вярваме в тези деца. И в това, че чрез постоянство, уважение и работа – можем да ги подкрепим да водят по-добър живот. Живот - пълен с възможности“, казва Натали.
*Имената на децата са променени с цел защита на тяхната самоличност.
03.07.2025 г.
