Продължаваме с поредния участник в рубриката „Лицата на КОНКОРДИЯ“, в която ви срещаме с всички наши страхотни колеги, които освен невероятни професионалисти, са и пътешественици, кулинари, танцьори, художници и какво ли още не!
Днес ви представяме Лилия Крачунова – логопед с над 30 години професионален опит в области си! В Семеен център “Посока” Лили работи с деца и родители с всеотдайност, търпение и усмивка, и мъничко магия, за да успее да помогне на всяко едно дете да разгърне потенциала си.
Тя вярва, че работата ѝ е мисия – да помага на децата и техните семейства да бъдат по-добри и успешни.
Пътешественик по дух и кулинар по душа, Лили обича да споделя опит, да вдъхновява нови професионалисти и да прави света малко по-топъл.
Здравей, представи се с няколко думи.
Лили е един много позитивен човек, творчески настроен, вдъхновен и вдъхновяващ всички около себе си, не само деца, но и родители, учители, колеги, екип. Лили е реален мечтател. И пътешественик. И, разбира се, кулинар.
Кога започна да работиш във фондация КОНКОРДИЯ?
Работя във фондация КОНКОРДИЯ България от почти една година, една година ще стане на 16 юни. Работата тук страшно много ми хареса и ме омагьоса. Хареса ми, че продължавам да работя като логопед. 80-те съм завършила предучилищна педагогика с музика, свиря на акордеон. Искам и тук да взема акордеон и да свиря на децата! След това завърших логопедия в СУ „Климент Охридски“, но тогава беше полувисше образование, което ми дава възможност да работя в болница с хора с мозъчни инсулти и афазии. След това в Благоевград завършвам логопедия и начална педагогика. След това имам и три години следдипломна квалификация – второ ПКС.
Имаш сериозен опит в сферата, как се е променила логопедията в последните години?
Логопедията се е променила най-вече в посока на това, че има повече регистрирани случаи на деца с проблеми и уреждания. От 2000 г. насам има бум на деца с проблеми и уреждания. Преди родителите не търсеха толкова помощ. Тогава също правехме, разбира се, изследвания, на брой, в класове, по групи, но тогава не се говореше за аутизъм, за дефицит на вниманието. Повече бяха деца с неправилно произношение на звукове и ако детето е имало дефицит на внимание, то колегите са казвали, че детето е по-буйно, по-палаво. Не е било регистрирано като проблем.
Но въпреки че в миналото не са се регистрирали тези случаи, сега, със сигурност има повече деца с проблеми. Причините могат да се много – например стресови ситуации при родителите, които могат да окажат влияние още при вътрешноутробния период, наследствена обремененост, храни, да не споменаваме алкохол и цигари. Не на последно място и социална занемареност от страна на родителите. Случва се родител да каже – “Ето на съседа беше така детето, но само се оправи!”. Детето на 4 години още не е вербално, а родителят не търси помощ.
В момента много се говори и за екранен аутизъм. Аз наблюдавам, когато пътувам, на задните седалки децата, и двете, с таблетите в ръка. В автобусите е същото. Родителите са много заети, работят до късно и този начин телефон ги спасява. Родителят не му се занимава много с детето – да играе, дори не го учи да си очертае ръката, да го научи как се казват пръстите, как се държи молив или химикалка. Много родители очакват, че детето им ще научи всички тези неща в детската градина. Но родителят трябва да участва. Трябва да се пеят песнички, да се четат книжки. Защото там на телефона всичко е много цветно и много бързо, и когато веднъж децата започнат да гледат в екраните, трудно се отказват.
Как изглежда един типичен ден за теб на работа?
Няма ден с ден да си прилича! Имам график, по който работя, разбира се. Обикновено идвам много рано, всеки път ми казват – “Лили, много рано си дошла”, но на мен сърце ми не трае за нищо. Когато имам идея за занимание с децата, трябва задължително да я изпълня веднага. Имам почти по три деца ден, както и Ателие „Моливко“ веднъж в седмицата.
Иска ми се да идват при мен все повече деца от общността на КОНКОРДИЯ, самите родители да търсят подкрепа от логопед за децата. Надявам се, че все повече родители ще разберат, че трябва да търсят помощ на време.
Родителите, които идват тук, са ми се доверили напълно. Аз не се притеснявам да казвам на родителите, че имат нужда от мен, от логопед. Казвам им – “Ненапразно я има тази специалност и ние сме я учили!”.
А на каква възраст може да се забележи, че детето има логопедичен проблем?
Когато детето е на 2 години, ако има кой да го наблюдава, може да се забележи проблем, ако има такъв. Може да се прецени по погледа, лепетна реч, изпълняване на прости указания. Родителят може да го забележи. Личните лекари също могат да го забележат, но за съжаление, нямаме такава политика. Разбира се, и в детските градини, там работят цели екипи, които са по личностно развитие към Регионален център, София-град. Но родителите много се сърдят, когато ги извикаш на консултация и им кажеш, че е забелязан проблем. Освен това има и родители, които отказват да отидат на обследването, което прави Александровска болница. Там записването става по-трудно, много се чака, но то си минава по клинична пътека, там си има цели екипи, които поставят диагнози.
Когато започнах работа тук, много ме питаха – “Кажи, госпожо, какво му има на моето дете?”. Аз много неща виждам, виждам симптоматиката, но аз нямам право да поставям диагнози.
Какво в работата ти носи най-голямо удовлетворение?
Успехът! Добре свършената работа.
Може ли да споделиш за незабравим спомен от работата си в КОНКОРДИЯ?
Когато се върна назад в професионалния ми път, за мой успех, мога да разкажа за работа си с инженер Ваня Иванова, която е художничка. Майката я води в кабинета, когато е много малко дете, някъде на 3-4 години. Ваня получава увреждане на слуховата функция като дете от лекарства. Когато дойде в кабината, веднага пляскане, тя – не реагира. Веднага ги изпратих бързо на аудиометрия на слуха. В началото детето не искаше да прави нищо в кабинета, но една каничка, едно бързоварче, пиехме кафе. И постепенно, много време трябва, за да ти се довери едно дете, започнахме да работим заедно. В последствие аз разбрах, че тя много хубаво рисува от писането в квадратна мрежа. Накарах родителите да я запишат в един конкурс. От там вече и звуковете се оправиха, нещата потръгнаха. Има вече и дете. Много се гордея с нея! Какви картини!
Какви според теб са най-важните качества, които трябва да притежава човек, за да работи твоята работа?
Трябва да е много търпелив, да е много обран, да е много внимателен в подбора на думите. Как точно ще кажеш на един родител, че детето му има проблем. Едно време давахме такива бележки – Детето ви е определено да посещава логопед. Сега вече не правим така, оставили сме всеки сам да преценява дали иска детето му да посещава логопед.
Трябва да знаеш как свалиш бариерите. Не може да си строг като учител в училище.
Трябва умееш да установиш връзка и с детето, с родителите.
Ето онзи ден от едно от децата, които ме посещават тук, получихме от него една саксийка с чесън. Майка му ми е казвала, че у тях е цяла ботаническа градина. Аз винаги оставям време в началото или в края на часа за споделяне.
Децата имат голяма необходимост да споделят, някой да ги изслуша. Това дете понякога иска просто да ми разкаже как са растенията му. А пък майка му сега се записа да учи логопедия и пак аз съм вдъхновителя!
Кои три думи те описват най-добре?
Работохолик! Магнетична – всички казват, че съм много магнетична, всички искат да са до мен, да седнат до мен, и децата, и възрастните. Реален мечтател.
Мисля, че моята работа е моята мисия! Мисията ми е да помагам на децата и техните родители.
Каза, че си работохолик, а как обичаш да си почиваш? Какви са твоите хобита?
За моето хоби знае цяла България – аз съм една от жените, които правят хартиени съдове. Аз работя като доброволец във фондация „Жираф“ с жени на 60 години, с които заедно правим хартиени съдове. Това са жени, които са останали сами. Нямат друго занимание освен да гледат сериали, затова в “Жираф” направихме тези работилници с хартия, за да имат място да творят и да общуват.
Много обичам да пътувам. Последно бях на Лефкада, а преди това в Хисяря. Предстои ми да отида в Италия – в Матера и в Алберобело.
Много обичам и да готвя. Всички ги правя над 100 килограма.
Ако може да имаш суперсили за един ден, какви би избрал да бъдат?
С удоволствие бих се върнала в миналото с моя баща! Аз съм от музикално семейство, дядо ми свиреше на кавал, баща ми на акордеон, той ми вдъхна този мерак по музиката, по акордеона. Бях много малка, връзваха ми го с един шал, много ми щипеше, но свирех. Бих се върнала с него на разходките ни, по тези места.
Баща ми също беше голям кулинар!
Какъв съвет би дал на някой, който тепърва се захваща с твоята работа?
Аз обичам да вдъхновявам хората да се захващат с моята работа, казвам им, че е трудно, но си струва!
Скоро едно момиче, което ми прави маникюра, го вдъхнових да се захване с логопедия. Тя учеше въоръжени сили. Но какви въоръжени сили, това нежно момиче?! Но тя се отписа и се записа да следва логопедия. Не съм я убеждавала, но от моите разкази, тя се вдъхнови.
Вдъхнових и дъщеря си! Тя е завършила управление на болници и поликлиники, после трудова медицина, работи в стоматологичен кабинет като асистент, но завърши и логопедия.
Тя понякога ми казва – “Страх ме да тръгна по твоя път!”. Аз пък все й отговарям - “А кой ще ми наследи картите с картинките?”
16.05.2025 г.
