Десислава Петкова сама се определя като човек на контрастите. Амбиверт, който еднакво обича хората и тишината. Човек, за когото ранното ставане и дългото излежаване през уикенда не си противоречат, а кафето и чаят съжителстват в пълна хармония.
И ако това звучи като поредица от противоположности, достатъчни са няколко минути разговор с нея, за да разберете, че е права. Деси говори меко, но винаги знае какво и защо защитава. Усмихната е, но безкомпромисна, когато става дума за правата на децата.
Като експерт „Качество и политики за закрила“ тя помага КОНКОРДИЯ България да бъде място, в което закрилата на децата не е просто правило на хартия, а ежедневен ангажимент към всяко дете, семейство и колега.
Днес в рубриката „Лицата на КОНКОРДИЯ“ ви срещаме с човек, който вярва, че разбирането, приемането и съпричастността не са просто качества, а начин да променяш света около себе си.
Представи се с няколко думи.
Аз съм позитивен човек като цяло. Понякога доста се трудя, за да мога да освободя време за почивка. Като студентка попълвах един личностен въпросник и успях да попадна в средата на почти всички скали. Например първата скала – за екстравертност/интровертност – ме определя като амбиверт. Това означава, че някои хора може да ме виждат като общителен човек, а в друг контекст общуването да ме изморява. Така по всички пет скали.
Кога започна да работиш във фондация КОНКОРДИЯ?
В самото начало на 2024-та година.
Какъв е бил твоят професионален път преди това?
Работих последователно и в бизнес, и в неправителствени организации. Работата за кауза винаги ми е била по-присърце.
Как изглежда един твой типичен работен ден?
Преминава в срещи и разговори с хора, но и с доста екранно време в четене и обработка на информация и данни.
Какво в работата ти носи най-голямо удовлетворение?
Да виждам резултат, да съм полезна.
Може ли да споделиш незабравим спомен от работата си в КОНКОРДИЯ?
Всеки момент, в който общувам с хората, на които организацията служи, е хубав. Много ми харесва и това, че съм една от първите, които всеки нов колега, доброволец или стажант среща. Всяка година това са нови 50 души, представяте ли си. Въвеждането в Политиката за закрила на детето е едно от първите техни впечатления за нашата организация.
Какви според теб са най-важните качества в твоята професия?
Разбиране, приемане, съпричастност, гражданска позиция. Да не съдиш прибързано, но и да имаш ясни позиция и принципи.
Какъв съвет би дала на човек, който тепърва започва в тази сфера?
Да си дава сметка за отговорността на т.нар. помагащи професии, за да не си помисли, че знае по-добре кое е най-доброто за другия човек.
Кои три думи те описват най-добре?
Ентусиазъм, търпение, любопитство към света.
Кафе или чай?
И двете.
Ранобуден човек или нощна птица?
И двете.
Планове или импровизация?
И двете.
Как обичаш да си почиваш?
Обичам времето, в което никой нищо не очаква от мен. Обикновено за една жена то е винаги малко. Харесва ми, когато ми идват гости, пътувам или снимам.
Какво те зарежда след труден ден?
Да си поговоря с някой близък, да хапна, да играя на нещо, филм, подкаст, обикновени неща.
Какво хората често не предполагат за теб?
Е, аз съм доста открит човек. Не знам.
Ако имаш един напълно свободен ден – как би го прекарала?
На село, където има много зеленина и птици. Или на морето, ако е лято.
Какво винаги имаш в чантата/раницата си?
Ключове, документи и телефон.
Ако можеше да имаш суперсила за един ден, каква би избрала?
Да мога да летя.
Ако не работеше в социалната сфера, какъв би бил твоят професионален път?
Фотограф.
Ако беше животно, кое би била и защо?
Зебра или жираф. Много са красиви и несравними. Или шимпанзе, което се катери с лекота.
Кое е нещо малко, което може да промени деня ти?
Мила дума, жест на грижа, нещо красиво. Има доста хубави неща в един обикновен ден.
Как изглежда „успешен ден“ за теб?
Отметнала съм главното и повечето от останалото.
Кое е нещо, което хората подценяват в работата ти?
Ако успея да обясня добре какво правим, не я подценяват.
Кога за последно промени мнението си за нещо важно?
Миналата година. Разбрах колко е важно да се смириш и да се помолиш.
Какво би казала на себе си преди 5 години?
Каквото бих казала и на децата си – всичко ще бъде наред, чакат те много хубави неща.
Има ли човек, познат или непознат, на когото много се възхищаваш и той да ти служи за пример?
Моите приятели са ми любимите примери. Много съм им благодарна.
Кой е любимият ти спомен от детството?
Как карам колело с всичка сила по нанагорнището, за да не изпусна „Седморката на Блейк“.
Какво си пожелаваш да ти случи тази година?
Семейството ми да продължи да ме радва и да са ми живи и здрави всички.
04.08.2025 г.
