Когато имаш план, имаш шанс
Докато слушате как Антон* разказва за своите планове с мекия си и спокоен глас, лесно може да забравите, че срещу вас седи 26-годишно момче. Той има почти детско лице със засмени кръгли очи и игрива усмивка, която не издава колко пъти е оставал сам — без дом, без сигурна работа и без човек, на когото да разчита.
Най-много обичам да спортувам – фитнес, футбол, бойни изкуства. Когато бях в училище, съм тренирал и борба година и половина. Това са моите хобита“, споделя Антон. „Обичам, разбира се, също да излизам с приятели, да ходим на кино, да се разхождаме.“
Докато седим и говорим в уютната стая в Комплекс за младежи „Здравей“, наоколо нас се носи рояк от весели гласове, някои от младежите се прибират от работа, а други идват за срещи със социалните работници, на които да обсъдят належащи въпроси, предложения за работа или проблеми, които ги тормозят.
Антон е роден и израсъл в малко градски в сърцето на България, място, където днес липсват перспективи и работа.
“Израснах в дом за деца без родители. Израснал съм в дом за деца без родители. И двамата с брат ми бяхме там, в пансиона в селото. Родителите ни починаха, когато бяхме много малки”, продължава с разказа си младият мъж. Едва шестгодишен той и малкото му братче се остават съвсем сами и прекарват с дванадесет години в институционна грижа. Въпреки тежкия живот извън семейството момчето успява да се съхрани благодарение на силния си дух и вярата, че животът може да му предложи много повече. Именно тази вяра успява да му даде сили да се бори за себе си. След като напуска дома, той пътува до различни по-големи градове в търсене работа и дом. Липсата на житейски опит и семейна подкрепа го правят лесна плячка за недобросъвестни работодатели. Често му се случва да работи седмици наред при изключително тежки условия по строежи – в студ, дъжд и сняг, а накрая да не получи обещаното заплащане. За съжаление честа практика при младежи в неговото положени, които законът не предпазва по никакъв начин.
“Много пъти съм бил по София да работя, идвал съм за малко и съм се връщал в Белово”, споделя Антон.
Озовава се в КОНКОРДИЯ и в Комплекс за младежи „Здравей“ за първи път преди една година. Разбира за центъра от интернет, докато в момент на пълна безизходица, се опитва да намери място, където да се подслони. Антон идва в центъра и остава там само няколко месеца, защото не успява да намери стабилна работа. Комплексът за младежи „Здравей“ предлага настаняване на младежи без дом до три месеца, а след това те трябва да напуснат, тъй като целта на социалната услуга е да ги подкрепи в най-кризисния момент, давайки им възможност сами да стъпят на краката си. Младежите, които успяват да намерят работа и да се задържат на нея, могат пък да се настанят в Преходното жилище „Тимок“, където да живеят една година, плащайки минимален наем и разчитайки на подкрепата на социалните работници.
След няколко месеца Антон отново решава да дойде в София, този път той има план – ще се върне в „Здравей“ и ще се опита да си намери по-стабилна работа.
Социалните работници отново го посрещат в центъра и заедно изготвят план за действие.
“Антон е изключително срамежлив, притеснителен. Няма развити социални умения, затова е лесно да стане жертва на измами и недоброжелатели”, споделя Григор Стоянов, ръководител на Комплекс за младежи „Здравей“.
Затова този път социалните работници решават да проследят целия процес по намирането на работа на Антон, те сядат заедно него с лист и химикал и за първи път разписват конкретен месечен бюджет — наем, храна, транспорт, спестявания — така че Антон ясно да види какво може да си позволи и какво не. Екипът от социални работници подготвя серия от интервюта с проверени компании. Общите им усилия скоро се увенчават с успех и той започва работа в голяма верига супермаркети. А с работата идва и предложението да се настани в Преходното жилище „Тимок“, където да има време и възможност да си стъпи на краката. Там Антон живее с още две момчета от „Здравей“. Заедно споделят наема, сметките и някоя друга забавна история, когато успеят да се засекат, защото и тримата работят много. „Тимок не е просто покрив, а място, където младите хора се учат да живеят самостоятелно, без да бъдат оставени сами.
“Работата е много добра, имам сигурна заплата, осигуровки, платена отпуска – ето сега дори почивах за празниците”, споделя Антон, който работи в супермаркета вече шест месеца.
Работата е стабилна, добре платена и предлагаща достатъчно възможности за развитие. Младият мъж допълва, че дори планира, че смята да потърси още една работа, защото, както сам казва вече му е време да мисли за семейство. А като глава на семейството трябва да има стабилен доход.
“Мечтая да имам семейство, разбира се, жена, деца. Това е най-важното, да не си сам, да има кой да обичаш”, продължава Антон. По цялото му лице си личи колко много мечтае да осъществи тази своя мечта – да бъде съпруг, баща и глава на семейство. Не изглежда уплашен или притеснен от отговорностите, които това носи, напротив, той говори спокойно, зряло и мъдро като 26-годишно момче, което знае какво иска и какво може.
Но в плановете му за близкото бъдеще на първо място седи – завършване на училище. Остава му само един клас, за да вземе диплома. С подкрепата на социалните работници от „Здравей“ Антон вече е задвижил процеса по връщането си в училище и се очаква съвсем скоро да започне последния си гимназиален клас. Часовете във вечерното училище ще са напълно съвместими с работното му време в магазина, така че няма да се налага той да се лишава от доходи. Но мечтите на Антон не спират до тук, след завършване на гимназия, той е твърдо решен да продължи и с образование в университет. Все още не знае какво специалност ще избере, но вече е започнал да набелязва различни дисциплини.
“Това ми е планът. Важно е всичко да е подредено, да има план”, продължава Антон с мъдрост неприсъща на възрастта му.
“Наистина е най-важно да имаш план и да го следваш, защото тук идват много момчета, като мен, които могат да постигнат толкова много, ако имат план и следват съветите на социалните работници. Тук може наистина да си стъпиш на краката”, завършва младото момче.
С вашата подкрепа КОНКОРДИЯ България може да продължи да бъде до млади хора като Антон — не само когато навършат 18, а докато наистина стъпят на краката си.
*Името на младежа е променено с цел защита на личните му данни.