Ивайло и домът, който започва от една стая и няколко растения
От няколко седмици Ивайло* живее в Къщата за младежи „Тимок“– наблюдавано жилище на КОНКОРДИЯ България, в което млади хора, останали без дом и подкрепа, могат да стъпят на краката си. Тук той най-накрая намира своето място, където може спокойно да започне да планира живота си занапред.
„Радвам се, че вече имам място за повечето си растения. Имал съм и много повече – над 30 саксии“, усмихва се той, докато очите му обхождат малката, но уютна стая. Кактуси, бенджамини, палми и други екзотични стайни цветя изпъстрят пространството.
Тези цветя не са просто хоби. Те са неговият начин да създаде ред и топлина там, където дълго е липсвало и едното, и другото.
Стаята му не прилича на „типична стая на момче“. Всичко е прецизно подредено. Няма прашинка. По стените – негови картини. В ъгъла – саксия с цвете, което сам е купил след първата си заплата. Малък жест, но ясен знак - тук той започва да гради дом.
„Обичам да ми е чисто. На някои им се струва странно, но така се чувствам добре“, споделя той. Чистотата е неговият начин да подреди живота си, след години, в които никой не му е обещавал сигурност.
Ивайло пристига в София с влак. С малко дрехи, няколко лева в джоба и решението да започне отначало. В малкото селце, в което работи, е обвинен несправедливо в кражба.
„Бях вече на гарата, на метри от влака, когато шефът ми се обади: „Видях, че ти не си взел нищо, камерите показаха всичко“. Но вече беше късно. Не можех да преглътна обвинението. Бях решил да търся нещо по-добро за себе си“, разказва той напълно спокойно без гняв и обвинения.
Израснал в институции и домове, след пълнолетие Ивайло се озовава сам – както много други млади хора, които напускат системата без подкрепящ възрастен до себе си. Години наред работи каквото намери – често само срещу малко пари за храна.
Когато разговаряте с него няма да чуете оплаквания или самосъжаление. Напротив – той е уверен, уравновесен и усмихнат. Искрено усмихнат. Увлича се по рисуване, народни танци, готварство. Рисува пейзажи, портрети и картини с религиозни мотиви – вярва, че именно вярата му е давала опора, когато никой друг не е можел.
„Бог ти помага само когато сам си помогнеш“, казва той с мъдрост неприсъща на възрастта му.
Танците са неговият начин да общува – танцува всеки ден, както може, където може.
„Отдушник“, казва той.
Последните седмици работи в голяма верига супермаркети. Харесва му, че там среща уважение и коректност – нещо, което рядко е получавал преди.
Нашият екип му помага да извади необходимите документи, да се подготви за интервюто, да се ориентира в новата работа, да планира бюджета си. Веднъж седмично обсъжда с тях трудностите и целите си. Подкрепят го в административни, здравни и психологически въпроси. Ивайло идва редовно на срещи с екипа на Комплекс за младежи „Здравей“, иска съвети, задава въпроси, търси обратна връзка – активен, мотивиран, целеустремен.
„Ивайло е необичаен случай – носи уюта в себе си“, споделят социалните работници.
„Младежите тук имат свобода да подредят стаята си, както преценят, но той е първият, който донесе цветя. Това показва самоуважение, отношение към света.“
Преди да се разделим, той ни показва снимки на хляб, който сам меси. Прави го с желание.
„Сега ще мога да приготвям и за съквартирантите. Ще вечеряме заедно, ще си говорим“, казва той с усмивка, която сама по себе си казва много.
Това е малък момент. Но за младеж, който години наред е вървял сам, споделената вечеря е нещо огромно.
*Името на момчето е променено.