След кратка лятна пауза отново се завръщаме с рубриката „Лицата на КОНКОРДИЯ“, в която ви срещаме с нашите колеги – безспорни професионалисти, които могат да говорят много освен за социалната работа и за своите хобита, пътешествия, любими книги, както и да ви дадат добри съвети как да живеете по-щастливо и усмихнато.
Днес ви представяме Натали Истаткова - социален работник в Семеен център „Яко детство“ и абсолютно олицетворение на оптимиста. Госпожа Конкордия, както я наричат децата, е заредена винаги с добро настроение, огромна усмивка и поне хиляда идеи с какво ново преживяване малчуганите да запълнят времето си.
Целият ѝ професионален път е свързан със социалната сфера – още от първите стъпки като стажант в работа с уязвими групи, през опита ѝ като учител, който я научава на търпение и креативност, до годините в системата за закрила на детето, където се сблъсква с тежки казуси и осъзнава колко важна е навременната подкрепа.
Натали е част от екипа на КОНКОРДИЯ вече девет месеца и с присъщата си емпатия и професионализъм създава усещане за сигурност и доверие у децата и техните семейства. Тя вярва, че промяната не идва внезапно, а чрез малки, но постоянни крачки – направени с внимание, търпение и човещина.
Представи се с няколко думи.
Аз съм Натали Истаткова и вярвам, че нося със себе си спокойствие, човечност и вдъхновение. Стремя се да подхождам с внимание, топлота и уважение към хората около мен – било то деца, колеги, роднини, приятели или познати. Умея да забелязвам доброто, да го насърчавам и да го споделям. Вярвам в силата на отношенията, в малките жестове, които често значат най-много, и в това, че всяко дете и всеки човек заслужава шанс, внимание и подкрепа.
Като социален работник се стремя да съчетавам емпатията с професионализъм, а разбирането – с действие. Имам отношение към детайла и вярвам, че именно последователността и човешкият подход водят до реална промяна.
Натали или г-жа Конкордия, както са ме кръстили децата, е отдадена на професията с отношение към детайла и с дълбока емпатия, която насочва работата ми всеки ден. Стремя се да поддържам балансирано присъствие и да подхождам с отворено сърце към хората, с които работя, защото вярвам, че усещането за сигурност и взаимност е в основата на всяка доверителна връзка.
Споделям своя опит, търся решения и активно подкрепям екипа, с който работя. Убедена съм, че промяната не идва внезапно, а започва с малки, но постоянни крачки – направени с търпение, ангажираност и вяра в смисъла на това, което правим.
Кога започна да работиш във фондация КОНКОРДИЯ?
Започнах да работя в Семеен център „Яко детство“ към фондация КОНКОРДИЯ преди 9 месеца. Ноември ще стане една година… времето лети бързо… имам чувството, че е минало повече време…
Какъв е бил твоят професионален път преди да започнеш да работиш в КОНКОРДИЯ?
Целият ми професионален път е свързан със социалната сфера. Още като стажант започнах работя с уязвими групи, а с времето натрупах опит в различни услуги – както с деца, така и с възрастни. Работила съм и като учител, което ми помогна да развия търпение, креативност и индивидуален подход към децата. Част от професионалния ми път премина и през системата за закрила на детето, където се сблъсках с много сериозни случаи и разбрах колко важна е навременната подкрепа и сътрудничеството между институциите. Социалната работа за мен никога не е била просто професия, а осъзнат избор и кауза, в която вярвам дълбоко. КОНКОРДИЯ беше естествена следваща стъпка – място, където мога да вложа опита си, но и да се развивам и уча всеки ден.
Как изглежда един типичен ден за теб на работа?
Обикновено денят ми започва със… кафе. (Първото от няколко.) Малко ми се спи, но пък доброто настроение вече се прокрадва. Посрещат ме страхотните ми колеги Кирил и Зорница – винаги с шеги, усмивки и кратки разговори за това „какво ни чака днес“. Следва бърз поглед към графика, някоя импровизация в движение и план за нови малки приключения – защото в социалната работа никога не е съвсем „типичен“ ден.
Последвана от срещи, разговори, групи, казуси, решения, неочаквани ситуации и много човешки истории – това изпълва деня ми със смисъл. Истината е, че независимо колко динамично е всичко, винаги има място за екипност, подкрепа и поне още една чаша кафе.
Какво в работата ти носи най-голямо удовлетворение?
Присъствието ми има смисъл за някого. Понякога това се крие в най-малкото - в една искрена усмивка, в кратко „благодаря“ или в поглед, който вече не е толкова уплашен. Усмивките на децата, които идват след труден ден, ми напомнят защо правя това, което правя. В тях има сила.
Може ли да споделиш за незабравим спомен от работата си в КОНКОРДИЯ?
Един от най-незабравимите ми спомени от работата в КОНКОРДИЯ беше моментът, в който ми беше дадена възможност, с подкрепата на Красимира Кюпова, да измисля и организирам дейности по един малък проект на фондацията, който включваше както деца, така и родители. Това ми даде шанс не само да приложа идеи на практика, но и да наблюдавам отблизо динамиката между децата и техните семейства. Видях колко ценно е съвместното преживяване, доверието и сътрудничеството в този процес. Този опит ми показа как дори една малка инициатива, реализирана с мисъл и грижа, може да доведе до реална положителна промяна.
Какви според теб са най-важните качества, които трябва да притежава човек, за да работи твоята работа?
Да си социален работник не е просто професия – това е избор на сърцето. Но сърцето само не стига. Трябва да си едновременно силен и нежен. Да умееш да слушаш без да се сриваш, да съпреживяваш без да прегаряш, да носиш чуждата болка, без да загубиш себе си.
Най-важното качество според мен е емоционалната устойчивост – да си честен със себе си и да признаеш, когато тежестта е твърде голяма. Да се грижиш за собственото си психично здраве е не просто препоръка, а необходимост. Затова вярвам дълбоко в ползата от редовна супервизия, психотерапията и времето за възстановяване. Не можеш да даваш от празна чаша. За да си до хората, трябва първо да си до себе си.
Тази работа изисква човечност, граници, емпатия и вътрешна дисциплина.
Кои три думи те описват най-добре?
Емоционална, харизматична и многопластова.
Как обичаш да си почиваш?
Истината е, че най-много обичам да си почивам активно... и да спя до следобедните часове. И двете са ми нужни, за да усещам баланс – като една типична представителка на зодия Везни.
Какви са твоите хобита?
Йогата е моето време за себе си – тя ми помага да се спра, да послушам вътрешния си глас и просто да бъда тук и сега.
От друга страна обожавам театъра! „Живото“ изкуство, емоцията, която се усеща на една ръка разстояние, и онзи момент, в който публиката затаява дъх. За мен това е чиста магия.
Ако може да имаш суперсили за един ден, какви би избрал да бъдат?
Ако можех да имам суперсили за един ден, бих избрала да спирам времето, защото понякога в живота всичко се случва толкова бързо, че трудно успяваш да усетиш момента, да се съсредоточиш или просто да поемеш дъх. С тази сила бих могъл да събера мислите си, да помогна на хората около мен в най-неочакваните ситуации и да дам пространство за истинска промяна, без натиска на часовника.
Какъв съвет би дал на някой, който тепърва се захваща с твоята работа?
Ще ти кажа честно – „Не го прави, ако не вярваш истински в това. Ако решиш да поемеш по този път, трябва добре да го премислиш, да си готов да даваш много от себе си и да се бориш за промяна, дори когато е трудно, защото това, което правим, изисква сърце, търпение и постоянство. И само ако вярваш истински, тази професия може да ти даде нещо много повече от работа – смисъл и удовлетворение.“
Кое е най-смелото нещо, което си правил?
Най-смелото нещо, което съм правила, е да се изправя пред клас от 28 деца, даже без кафе. И не веднъж пред родителите им.
Ако беше животно, кое би бил?
Категорично таралеж, който се учи да „лети“, защото таралежите са странни птици…
"Докато не ги ритнеш, не излитат…Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав. Аз съм таралеж. И отдавна си мечтаех да полетя.
"Все небето ми беше в мечтите. Е… Ритнаха ме… Полетях малко… Обаче никой не ме беше предупредил как боли приземяването. Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане. Ама нали летях… Явно такава е цената на мечтите. Имам нужда от прегръдка… Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи… Ще го боли повече, отколкото мен ме боли, навярно. Пък и никой не е обещавал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принц. А и аз не искам да ме превръщат в принц. Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желал да ме превърне в… Смисъла на живота си. Да… И скромност не ми липсва. Аз съм таралеж…" - това е цитат от Б. Биолчев, който най-ясно описва що е то да си таралеж в този свят.
01.09.2025 г.
