В социалната работа има нещо дълбоко противоречиво – трябва да бъдеш близо до хората, без да прекрачваш границите им, да носиш чуждата болка, без да я превръщаш в своя, да взимаш решения с ясен поглед, когато всичко в теб иска просто да реагираш като човек.
Кирил Колев – ръководителят на Семеен център „Яко детство“ – също съчетава в себе си на пръв поглед несъвместими неща. Той е пътешественик, който обича да спи, човек, който обича да си почива, но винаги се захваща с поне три проекта едновременно. Домашар, който вече мисли за следващото пътешествие.
Социален работник по професия, ръководител по призвание и човек, който трудно влиза в рамки – Кирил е от онези хора, които не стоят на едно място. Между срещи с екипа, работа по случаи и административни задачи, той намира време да се развива, да поема нови роли и да търси следващото предизвикателство.
Днес в рубриката „Лицата на КОНКОРДИЯ“ ви представяме един колега, който се движи между крайностите – и точно там намира баланса. Човек, за когото работата не е просто професия, а постоянен избор да останеш – дори когато е трудно.
Представи се с няколко думи.
Кирил Колев – социален работник по професия, ръководител на Семеен център „Яко детство“ и няколко проекта, свързани със социалната работа към настоящия момент. Отвъд това - Всестранно развит Водолей. Трудно влизам в рамки, обичам свободата. Влогвам, снимам, ПЪТУВАМ. Това съм аз.
Кога започна да работиш във фондация КОНКОРДИЯ?
На 15.03.2023 стартирах това предизвикателство, като ръководител на ЦНСТ в град Божурище.
Какъв е бил твоят професионален път преди това?
Преди да стартирам професионалния си път в социалната сфера съм бил лодкар, търговец и сервитьор. В сферата, първите години работих във фондация, която обгрижва хора с психично-здравни трудности. Следващите години преминаха през желязната школа на „Закрила на детето“, като и до ден днешен, съм изключително благодарен за тази възможност и опит, там научих наистина много и получих стабилна основа в работата с деца и семейства, но винаги съм искал да се развивам като ръководител и това е нещото, което ме доведе в КОНКОРДИЯ. Но никога не спирам да търся професионално развитие, поради което поех ръководенето на няколко проекта, квалифицирах се като „супервайзър“ в социалната работа, освен това станах и член на експертна група към НАОА – понякога се питам, какво ли не съм опитал още ?
Как изглежда един твой типичен работен ден?
Ако съм имал щастието, денят ми да не започне с кучешки лай или побутване от домашните ми любимци, то денят ми започва с кафе! Ако не успея да го изпия преди да тръгна на работа, се стремя да го направя веднага щом отида (често обаче остава за следобед). Веднага започваме обсъждане с екипа на текущи задачи, случаи и какво предстои да предприемем. Почти задължително след това се налага да започна отмятането на най-различни предварително планирани срещи. Обикновено след това се потаям в административна работа, като понякога имам възможността да отида заедно с екипа си на терен.
Какво в работата ти носи най-голямо удовлетворение?
Мисълта, че сме в помощ на някое дете, че всичко което правим е за тях.
Може ли да споделиш незабравим спомен от работата си в КОНКОРДИЯ?
Работата на терен винаги е съпроводена с доста незабравими спомени. За съжаление, често не са положителни, но има и своите положителни такива. Но бих посочил, че работата ми в ЦНСТ в град Божурище, цялата ми дейност там е един хубав, кратък незабравим спомен. От по актуалните имах едно незабравимо падане в локва, тичайки зад колегите – Жаклина Андонова (Мениджър „Програми“) и Йорданка Иванова (Ръководител на Семеен център „Малки Искър“), тогава си дадох сметка, че е добре да тичаш най-отзад в проливен дъжд, за да не види никой като падаш. Мръсните дрехи след това ме издадоха.
Какви според теб са най-важните качества за твоята професия?
Обективността. Не винаги това, което изглежда най-добро за детето, всъщност е. В тези моменти е важно да можеш да останеш обективен, за да предприемеш най-рационалните действия и да си човек преди всичко.
Какъв съвет би дал/а на човек, който тепърва започва в тази сфера?
Добре да помисли и прецени, дали може да понесе тази огромна емоционална тежест, защото веднъж започнеш ли, после не можеш да се откъснеш.
Кои три думи те описват най-добре?
Консенсусен, пътешественик, човечен.
Кафе или чай?
Кафеее, хубаво е, когато си имаш CoffeeBuddy в офиса, за съжаление, моят вече не е при нас.
Ранобуден човек или нощна птица?
Ранобуден заради рамката от 9 до 17ч., но се чувствам много по-деен нощем. Обичам светлините.
Планове или импровизация?
Обичам да планирам нещата, но работата ми често налага импровизация.
Как обичаш да си почиваш?
Като пътувам. Обожавам да пътувам и да влогвам пътуванията си, това е нещото, което ме зарежда.
Какво те зарежда след труден ден?
В интерес на истината, нищо не е достатъчно силно, да ме зареди след труден ден.
Какво хората често не предполагат за теб?
Какви са интересите ми отвъд професията.
Ако имаш един напълно свободен ден – как би го прекарал?
Бих взел най-близките си хора и бих пътувал с тях.
Какво винаги имаш в чантата/раницата си?
Очила.
Ако можеше да имаш суперсила за един ден, каква би избрал?
Да се телепортирам, тогава бих могъл да намеря начин да се зареждам след труден ден.
Ако не беше социален работник какво щеше да бъдеш?
Щях да снимам музикални видеоклипове.
Ако беше животно, кое би бил и защо?
Коала, спят между 18 и 22 часа в денонощието, това ми се струва страхотно!
Кое е това малко нещо, което може да промени деня ти?
Любимото ми кафе.
Как изглежда „успешен ден“ за теб?
Ден, в чиито край, имам сили за боулинг.
Кое е нещото, което хората подценяват в работата ти?
Натовареността. Близки са ми казвали, че отстрани изглежда прекрасно, разговаряте в екипни срещи с колегите, с по чаша кафе, обикаляте града, но не виждат сериозното психическо натоварване отвъд това. Не виждат, че понякога решенията ти могат да бъдат ключови за едно дете или за едно семейство и ти носиш постоянно тази отговорност, без значение дали си с чаша кафе.
Какво би казал на себе си преди 5 години?
Кириле! Не се захващай, не си толкова силен, колкото мислиш.
Има ли човек познат или непознат, на когото много се възхищаваш и той да ти служи за пример?
Имам бивша колежка, Малинка Савчън, с която професионалният път, ни е срещал няколко пъти (дори и в Конкордия), за мен тя е пример и за професионалист, и за човек - решителен, уверен, знаещ какво може и колко може. Радвам се, че успях да задържа такъв човек в приятелския си кръг, отвъд работния.
Кой е любимият ти спомен от детството?
Как с брат ми движехме собствена музикална фирма. Всички изпълнители бяха братовчедите ни и приятелите ни. Имахме албуми, дискове, видеоклипове, сайт, фотосесии. Звездеехме си още от деца.
Какво си пожелаваш да ти се случи тази година?
Пожелавам си тази година да имам щастието да се прекратят всички започнали войни, за да могат всички хора да живеят по-спокойно, а аз да мога спокойно да се върна за четвърти пореден път в едно от най-защитените и безопасни места в света.
07.04.2026 г.
