Повечето хора започват работния си ден с кафе. Иво Ванчев, ръководителят на Семеен център „Посока“, не прави изключение. Само че някъде между първата чаша и офиса успява да вмести и два-три километра плуване.
Иво е част от КОНКОРДИЯ от 2017 г. По образование е клиничен психолог, а професионално определя себе си като човек някъде между психологията и социалната работа. Преди да дойде в КОНКОРДИЯ, работи в различни социални услуги за деца и семейства, а първият му професионален опит е като психолог в Кризисен център за деца.
Извън работата темпото не пада особено. През последните години Иво се запалва по триатлона, а пасивната почивка определено не е неговият начин за отмора. В раницата му винаги има екипировка за плуване и бягане – понякога и по две от всичко, за всеки случай. А ако можеше да си избере суперсила за един ден, тя би била съвсем в негов стил - да завърши пълен Ironman за под осем часа.
В „Лицата на КОНКОРДИЯ“ ви срещаме с Иво Ванчев – за психологията и социалната работа, децата и екипа, движението като начин за презареждане и защо понякога най-добрият начин да си починеш е… да потичаш още малко.
Представи се с няколко думи.
Казвам се Иво Ванчев. Завършил съм „Клинична и консултативна психология“ в СУ. По образование съм клиничен психолог, но намирам себе си някъде в междинна област между психологията и социалната работа. Така и не се установих твърдо в някое поле или школа от психологията или психотерапията, но имам интереси в областта на психоанализата. Обичам да спортувам от малък, а последните, четири-пет години се запалих по триатлона, когато участвах на едно любителско състезание в гр. Бургас. Опитвам се да балансирам между различните си идентичности, които често са в подкрепа една на друга.
Кога започна да работиш във фондация КОНКОРДИЯ?
През далечната 2017 г.
Какъв е бил твоят професионален път преди това?
Започнах професионалния си път на позиция психолог в Кризисен център за деца през 2012 г. Имах честта да работя със силен екип. Работата там беше изключително динамична, предизвикателна и разнообразна. Натрупах стабилен опит и увереност, както в работата с деца и семейства, така и в работата с институции и на системно ниво. През годините съм работил в почти всички видове социални услуги за деца.
Как изглежда един твой типичен работен ден?
Ставам рано, пия кафе, докато шофирам, и обичайно се отправям към басейна за тренировка между два и три километра. След тренировката по плуване се чувствам най-добрата версия на себе си. Готов съм да започна работния ден свеж и релаксиран. В началото на деня имаме кратка неформална оперативка с колегите – планираме и си припомняме важните цели и програмата за деня. Имаме изградена рутина и нещата се случват по естествен, но и динамичен начин.
Какво в работата ти носи най-голямо удовлетворение?
Не бих казал, че е само едно-единствено нещо. Едно от тях е да виждам как колегите се изграждат и израстват като професионалисти с висока работна етика и с открита позиция по въпросите, които стоят пред нас като екип. Тази работа се прави от хора с желание, сърце и екипен дух. Мотивацията, ясната и открита комуникация и това, че трудно се отказваме, ни изграждат като сплотен и силен екип. Имаме разбирането, че плуваме в общ басейн, а не всеки в неговия си коридор.
В пряката работа удовлетворение ми носи да виждам, че децата посещават центъра с ентусиазъм и че са щастливи, т.е. чувстват се сигурни, приети, ценени и отразени като субекти. Когато виждам напредъка им в начина, по който се свързват, споделят и общуват с уважение към границите и нуждите на другия.
Какви според теб са най-важните качества за твоята професия?
Трябва да си екипен играч, да имаш чувство за хумор, креативност, издръжливост и непредубеденост към новото и различното.
Какъв съвет би дал на човек, който тепърва започва в тази сфера?
Да не бърза със заключенията. Нужно е време да се натрупа опит и да усети професията. Да опита да бъде себе си и да открие стила си в най-висока степен. Интегрирания и осмислен опит е ключа към знанието и ученето, а чрез него ние растем. Също така липсата на емпирични доказателства и бързи резултати не трябва да ги обезкуражава да влагат усилия или да продължат подкрепата си.
Кои три думи те описват най-добре?
Динамичен, любопитен, открит.
Кафе или чай?
Кафе.
Ранобуден човек или нощна птица?
Ранобуден.
Планове или импровизация?
Опитвам да балансирам между двете. Импровизацията и изненадата са много важни качества в работата с деца.
Как обичаш да си почиваш?
Не съм фен на пасивната почивка. Обичам да бъда активен. Най-добрите идеи ми идват, когато съм в движение. След 10 километра бягане и три километра плуване почивката е най-сладка. Както се казва в една крилата фраза: „Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор“. Всичко зависи от интерпретацията и нагласата.
Какво те зарежда след труден ден?
Излизам да бягам – това е моят начин да преработвам негативния стрес. Използвам го като гориво.
Какво хората често не предполагат за теб?
Че съм избягал първия си маратон (42 км) за под три часа.
Ако имаш един напълно свободен ден – как би го прекарал?
В спорт и четене на книги.
Какво винаги имаш в раницата си?
Раницата ми тежи доста. От кърпа, бански, плавници и очила за плуване до маратонки за бягане. Обичам всичко да ми е подръка и да не губя време. От някои неща нося по две, ако случайно забравя нещо.
Ако можеше да имаш суперсила за един ден, каква би избрал?
Да направя пълен Ironman Triathlon за под 8 часа. Това включва: 3800 м плуване в открити води, 180 км колоездене и 42 км бягане.
Ако не беше социален работник, какво щеше да бъдеш?
Може би клиничен психолог.
Ако беше животно, кое би бил и защо?
Гепард. Защото притежава изключително прецизна и естетична биомеханика по време на бягане и придвижване и знае как да се позиционира.
Кое е онова малко неща, което може да промени деня ти?
В ежедневието забравяме за малките жестове и отношението към другия. Малките жестове или подкрепа в точен момент имат ефекта на доминото в социален план и могат да променят траекторията на деня в позитивна насока.
Как изглежда „успешен ден“ за теб?
Да си дал екстра усилия в работата и да добавяш стойност в ежедневен план. Да се чувстваш полезен и вътрешно удовлетворен, че денят не ти е минал напразно. Залагам повече на процеса и вложените усилия, отколкото на резултата, който често не зависи от нас.
Кое е нещо, което хората подценяват в работата ти?
Издръжливостта ми.
Кога за последно промени мнението си за нещо важно?
Съвсем скоро. Аргументите и личният опит са достатъчни да ревизирам мнението си за нещо или някого. Старая се да поддържам гъвкави възгледите си за света и хората около мен. Същевременно не отстъпвам от принципите и ценностите, които ме определят като човек.
Какво би казал на себе си преди 5 години?
Можеше и повече…
Има ли човек, познат или непознат, на когото много се възхищаваш и той да ти служи за пример?
В момента следя отблизо и се възхищавам на двама атлети: Андреас Алмгрен – шведски бегач на дълги разстояния (изключително целеустремен и отдаден), както и звездата на румънското плуване Давид Попович, който показва в басейна, че чистата техниката побеждава грубата силата.
Кой е любимият ти спомен от детството?
Най-хубавите ми спомени са от подготовката и очакването за нещото, което предстои.
Какво си пожелаваш да ти се случи тази година?
Да бъда здрав и приятно да изненадвам себе си.
28.09.2026 г.
