Лицата на КОНКОРДИЯ: Ива Хаджийска, ръководител на отдел „Хора и култура“

Ако някога сте се чудили какво означава отдел „Хора и култура“, вероятно не сте единствени.

Мистериозното название напомня едновременно на име на университетска дисциплина, тайнствен отдел, от където постоянно се появяват нови и нови политики, обучения и документи или пък малко скрито общество на хора, които всъщност знаят как работи цялата организация. 

За наш късмет, тук в КОНКОРДИЯ България, знаем много добре какво стои зад отдел „Хора и култура“ и това е усмихнатото на лице на неговия ръководител – Ива Хаджийска. 

Тя е от онези хора, които могат да разговарят еднакво увлекателно за организационна структура, веломаратон, музика и последната интересна книга, попаднала в ръцете им. Човек, който вижда детайлите, но никога не изпуска от поглед голямата картинка.

Преди да се озове в КОНКОРДИЯ, Ива прекарва осем години на летище София, а по образование е библиотечен специалист и логопед. Ако се замислим, това обяснява доста неща – любовта към думите, умението да слуша внимателно и способността винаги да намира точния подход към хората.

Днес тя ръководи отдел „Хора и култура“, но вероятно най-точното описание е, че се грижи КОНКОРДИЯ да остане място, в което хората не са просто част от организацията, а нейното сърце.

Извън работата я чака семейството ѝ – дъщеря й и едно жълто куче, планината и велосипедът. А ако я попитате как изглежда успешният ден, няма да ви говори за изпълнени KPI-и или безкрайни списъци със задачи. За нея успехът е балансът – между работа и личен живот, между отговорностите и времето за важните хора.

Днес в рубриката „Лицата на КОНКОРДИЯ“ ви срещаме с човек, който вярва, че големите промени започват от малките неща – една добра дума, един разговор или дори едно камъче, което блести на слънце.

Представи се с няколко думи. 

Казвам се Ива, семейна съм – с дъщеря и жълто куче. Живея в планината и обичам думите и да карам колело.

Кога започна да работиш във фондация КОНКОРДИЯ? 

През 2024 г.

Какъв е бил твоят професионален път преди това? 

От над 10 години съм в неправителствения сектор, основно в организации за социални услуги или образование. Най-дълго съм се занимавала с набиране на средства, комуникации и партньорски отношения. Работила съм и в корпоративна среда.

Как изглежда един твой типичен работен ден?

Обичам да ставам рано и се старая да свърша най-сложните и неотложни задачи преди обяд. Харесва ми да ида в офиса преди всички (често заварвам нощната смяна) и да пия кафе и да работя докато е тихо и спокойно. При нас идват много хора и денят минава неусетно. Обядът е ритуал, който много ценя, защото тогава мога да видя и чуя колегите и техните истории извън работа.

Какво в работата ти носи най-голямо удовлетворение? 

Смислените проекти с мотивирани хора. Да виждам как колегите се борят за зрънце промяна и не се отказват. Взаимодействието с колегите, независимо дали в личен или работен план.

Какви според теб са най-важните качества за твоята професия? 

Емпатия, комбинативно мислене, любопитство, чувство за хумор и търпение.

Какъв съвет би дал/а на човек, който тепърва започва в тази сфера? 

Да си дава време за осмисляне и регулярна супервизия. Да се отдава на каузата без да отдава себе си.

Кои три думи те описват най-добре? 

Любознателна, енергична, висока.

Кафе или чай? 

Кафе.

Ранобуден човек или нощна птица? 

Ранобуден човек. Утрото е любимата част от деня ми.

Планове или импровизация?

И двете, но първо план.

Как обичаш да си почиваш?

Обичам да ходя или бягам в гората, да чета, да меся и пека хляб и сладкиши и да карам колело. 

Какво те зарежда след труден ден? 

Семейството ми, колелото и времето в планината.

Какво хората често не предполагат за теб? 

Че обичам розово и да готвя.

Ако имаш един напълно свободен ден – как би го прекарала? 

Със семейството си, четейки или на колело.

Какво винаги имаш в чантата/раницата си? 

Балсам за устни.

Ако можеше да имаш суперсила за един ден, каква би избрала? 

Да разбирам и говоря на всички езици.

Ако не работеше в неправителствения сектор, както би избрала да правиш?

Езиковед или преводач.

Ако беше животно, кое би била и защо? 

Сърна или коза.

Кое е онова малко нещо, което може да промени деня ти? 

Нечии думи, надпис в тролея, камъче, което блести на слънце.

Как изглежда „успешен ден“ за теб? 

Ден, в който съм успяла да балансират личните и професионалните си ангажименти без да правя компромис.

Кое е нещо, което хората подценяват в работата ти? 

Енергията, която е необходима, за да изслушаш и разбереш правилно.

Кога за последно промени мнението си за нещо важно? 

Преди няколко месеца, във връзка с решението да поема ли различна професионална роля.

Какво би казала на себе си преди 5 години?

Прекарвай повече време с майка си. 

Има ли човек познат или непознат, на когото много възхищаваш и той да ти служи за пример?

Приятелите ми. Ужасно се гордея  и се уча от тях.

Кой е любимият ти спомен от детството?

Баща ми ме води на вечерна разходка в Сандански и ми купува захарно петле.

Какво си пожелаваш да ти случи тази година?

Пожелавам си дъщеря ми да влезе в училището, което харесва, да завърша веломаратоните, в които съм се записала и електронни досиета за колегите 

12.06.2026 г.

Бюлетин ДАРИ СЕГА