*Камен, 12 години, футболист

Винаги съм обичал футбола. Опитах се да се присъединя към два различни отбора, но никога не ми дадоха истински шанс. Бях момчето, което седеше на пейката, чакаше и се надяваше, но това така и не се случи.

Научих за КОНКОРДИЯ от приятел и реших да дойда и да опитам сам. Това е третият ми отбор, но първият, в който ми се довериха - да играя, да се уча и да се доказвам. Тук вярват в мен. На всяка тренировка, във всеки мач чувствам, че принадлежа.

Преди това играх в Локо София и ОФК Надежда. На 12 години съм и въпреки че играя футбол от 9-годишен, КОНКОРДИЯ е първото място, където ми дадоха истински шанс. За първи път не бях просто дете, което гледа как другите играят. Бях част от истински отбор. Съотборниците ми са мои приятели и правим заедно много неща и извън терена, например караме колела. 

Треньорът е най-добрият, никога не се отказва от нас. Той ни показва нови неща, окуражава ни да работим по-усърдно, да се уважаваме един друг и да вярваме, че можем да стигнем по-далеч, отколкото някога сме си мислили, че е възможно.

Социалните работници винаги ни казват, че ако искаме един ден да бъдем професионални играчи, трябва да се справяме добре и в училище. Затова сега се старая повече, защото знам, че образованието е част от мечтата ми.

Любимият ми спомен е, когато трябваше да играя като  вратар и никой не ми вкара нито един гол през целия мач. Най-щастливата ни победа беше срещу ОФК София — завърши 1:0, не звучи като голяма победа, но е.

Мечтата ми е един ден да стана професионален футболист и да играя за Левски. Родителите ми ме подкрепят, но в КОНКОРДИЯ за първи път почувствах, че някой извън семейството ми също вярва в мен.

Искам да спечеля турнира тази година, за да направя треньора си и социалните работници горди. Пожелавам на съотборниците си много здраве, защото заедно можем да стигнем далеч.

*Името на детето е променено