Малките стъпки, които променят бъдещето
В самия край на махала Беляновец, в село Малки Искър, скрита сред хълмове и високи дървета, има малка поляна, излязла сякаш от приказките. Гората е тиха, зелена и красива – но животът тук е далеч не е приказен.
На върха на криволичещия черен път стои самотен стар фургон.
Това е домът на Ради и нейното семейство. Тънките стени на фургона не спират студа, а покривът трудно устоява на дъжда. Техният дом няма електричество, течаща вода и най-обикновени битови условия, които много от нас приемат за даденост.
И въпреки това Ради е истинска малка принцеса – с изкрящи сини очи и златисти къдрици. Срамежлива усмивка озарява лицето ѝ, а погледът ѝ е пълен с любопитство и топлина. Като всяко дете, тя мечтае за игри и безгрижно детство. Но за разлика от много свои връстници, Ради се сблъсква с въпроси, които не би трябвало да стоят пред едно дете –ще има ли какво да яде, ще има ли топли дрехи, ще спи ли спокойно.
Фургонът събира в себе си всички страхове и надежди на семейството. През зимата е смразяващо студено – печката на дърва едва ги стопля, а малките ръце се свиват в одеалата. През лятото пък фургонът се превръща в задушна метална клетка.
Животът тук е ежедневна борба – за хляб, за топлина, за спокойствие. Но най-големият страх на майката им Дора не е студът или липсата на храна. Той е, че децата ѝ може да нямат бъдеще – че няма да ходят на училище, че няма да имат истинско детство, че няма да успеят да постигнат повече в живота си.
Защото въпреки всички трудности тяхната майка не спира да се бори за по-добро бъдеще за децата си, както всяка друга майка по света. Именно този стремеж да даде повече на децата си, я отвежда в Семеен център „Малки Искър“ в края на 2023 година.
Ради е четвъртото дете в семейство с пет деца. Малка и крехка, но силна, тя се е научила да се грижи за по-малките си братя. Първите ѝ дни в центъра са трудни – тя се държи за ръката на майка си, мълчи и се страхува да общува с другите деца. В очите ѝ има нещо повече от срамежливост – има несигурност.
„Беше като малко диво животинче“, споделя с усмивка ръководителят на центъра Йорданка Иванова. В началото Ради е не просто притеснена – тя изобщо не е знае как да се държи в тази нова среда. Затворена в себе си и избухлива, тя трудно общува с останалите деца и социални работници.
С време, търпение и постоянна подкрепа, тя започва да се отваря и постепенно да изгражда доверие.
Чрез програмата за ранно детско развитие на центъра – „Елементът игра: играчки, приказки, музика“ – в група с още три деца, заедно с майка си, Ради открива нов свят на игри, музика и забавления. Първоначалната ѝ несигурност започва да се изпарява.
Социалните работници и педагогът започват да ѝ показват колко цветен и пълен със спокойствие може да е светът.
Ради започва да говори повече, да учи нови думи. Открива удоволствието от рисуването и оцветяването. Започва да се чувства уверена сред другите деца.
А след няколко месеца прави своята първа голяма крачка – за първи път пуска ръката на майка си без страх.
Когато навършва четири години, екипът на центъра подкрепя записването ѝ в детска градина. В началото майка ѝ се тревожи – дали ще се адаптира, дали ще се чувства добре. Но всичко, което Ради е научила в центъра, ѝ помага да приеме промяната.
Днес тя посещава детска градина редовно. Общува спокойно, играе с другите деца и всеки ден научава нещо ново. Има своето място, приятели и възможност за по-добро бъдеще.
Промяната не е само за нея. Майка ѝ също намира опора в подкрепата, която получава. Чрез програмата за млади майки тя придобива нови умения и увереност.
Семеен център „Малки Искър“ подкрепя семейството не само чрез социална работа и образование, но и с материална помощ – топли одеяла, дрехи и обувки, ученически пособия и раници, хигиенни материали, играчки и образователни ресурси.
Дора споделя, че промяната в поведението и развитието на децата ѝ е значителна – особено при Ради.
Но има още много деца като нея – които чакат своя шанс. И своето начало!
*Имената са променени с цел защита на личните данни.