КУРАЖЪТ ДА УСПЯВАШ
“Можех да замина някъде в чужбина, да работя за повече пари. Имам приятели, щях да си намеря нещо. Но дъщеря ми е тук, не мога без нея!”. Така започва разговорът ни с Андрей – един баща, готов на всичко, за да бъде с дъщеря си.
„Голяма мъка беше, когато не я виждах няколко месеца, докато работех в Германия. И за мен беше мъка и за нея беше мъка“, споделя той като допълва, че повече никога не би заминал някъде далече от дъщеря си. Андрей има младежко лице, говори възпитано, осъзнато, мъдро, като човек, който е преживял много.
Историята как попада в КОНКОРДИЯ започва като всяка друга – в един момент той се оказва без подслон, без спестявания и без никаква перспектива пред себе си. Обикаля за кратко по приятели, които успяват да му предложат легло за по няколко дни, но това далеч не е решение на проблемите му. Разбира за възможността да остане в комплекса за младежи „Здравей“ на КОНКОРДИЯ от приятел, който дори го придружава до сградата първият път. Както и вторият.
Като повечето младежи, които идват тук, на него също му трябва време да премисли ситуацията, да реши дали наистина неговото място е в КОНКОРДИЯ и дали е готов да приеме помощ. За много от момчетата, именно това е трудната част, да признаят, че имат нужда от помощ и подкрепа. Защото понякога най-трудното нещо е да приемеш помощта, която ти се предлага.
В комплекса „Здравей“ нуждаещите се младежи могат да получат подслон и консултативна подкрепа за срок от 1 до 3 месеца. Всеки може да дойде самостоятелно, както и да бъде насочен от Дирекция „Социално подпомагане“ или други неправителствени организации. Основният акцент в работата е консултативната и застъпническата дейност за професионално ориентиране, търсене и намиране на работа, медицинската и психологическа подкрепа.
Когато идва за първи път, Андрей бързо се разколебава и си тръгва.
„Притеснявах се, че трябва да спиш в стаята и с други момчета. Стреснах се в началото като разбрах колко много правила има, как трябва да се прибирам в определено време, да вечерям в определено време. Не обичам такива неща. Всичко ми беше странно.“, споделя през смях Андрей. Когато го питам, не е ли имало правила в дома му, докато е бил дете, той поклаща глава с усмивка.
Андрей е от малък град в Северозападна България, известен с красивата си природа, живописни забележителности и високите нива на безработица, характерни за целия регион. Много от съучениците и приятелите му отдавна са напуснали града, за да търсят работа в по-големите градове или в чужбина.
„Няма никаква работа там, нямах избор, трябваше да замина“, поклаща глава Андрей, споделяйки как е решил да напусне дома и семейството си и да търси препитание в София, където вече били заминали част от приятелите му. Голяма част от младежите от тази част на страната често напускат родното си място след завършване на гимназия, поставени в безизходна ситуация. А регионът традиционно заема челни места в списъка на общините с най-високи нива на безработица, като за 2023 г. тя отчита нива от 25 на сто.
„Хората заминават за големите градове, или за Испания, за Италия. За ягоди, за цветя. Всичко възможно, за да се прехранват някак“, продължава разказа си Андрей.
Той заминава сам за София и отсяда при негов приятел от родния град. В столицата освен работа с прилична заплата в строителството, успява да намери и любовта в лицето на бъдещата майка на детето му – Софиянката, както Андрей я нарича. Започва да работи на различни места, като не рядко попада на работодатели готови да се възползват от затрудненото му положение като предлагат работа без договор или осигуровки.
Условията на пазара на труда за хора в уязвимо положение или от малцинствата, доста често се различават драстично от установените по закон. Младежите са принуждавани да приемат работа с неприемливи условия, заплащане или без никакви социални придобивки, само за да могат да оцелеят. Ситуацията, започва да се подобрява в последните години, както сочат последните социологически изследвания, като от 75% от ромите, които са заети, работят на трудов договор. Въпреки това проблемът не е окончателно решен и не малко младежи се оказват в неизгодно положение, което ги лишава от всякаква сигурност и възможности.
Андрей и приятелката му стават родители и с радост посрещат дъщеря. Но след няколко години се разделят, като остават добри приятели и споделят родителските грижи за малкото си момиче. Раздялата с майката на детето му, оставя Андрей без дом.
„Тя има апартамент в София, но аз нямаше къде да остана“, продължава разказа си младият мъж. На въпроса – защо не се е върнал у дома, Андрей поклаща глава и тъжно добавя, че това би означавало не само да не вижда дъщеря си, но и да няма никакви средства за нейното отглеждане. Това го принуждава да остане в София, където има работа и възможност да изкарва пари, но не и място, където да живее. Той започва да обикаля по приятели и да търси начин да събере пари, за да може да наеме жилище.
„Изключително съм благодарен на КОНКОРДИЯ, че се намесиха в моя живот в този момент. Научих за фондацията от един познат, той е ползвал услугите преди време. Останал е доволен от много гледни точки. Той дълго време ме убеждаваше да дойда. Той ме убеждаваше, че това е старт, че това е възможност, която не бива да изпускам. Накрая склоних, дойдох и това, което той ми разказваше се оказа истина“, разказва Андрей за началото си в КОНКОРДИЯ. Няколко месеца след престоя му в „Здравей“, социалните работници му предлагат да се нанесе и в Къщата за младежи „Тимок“, която предлага подслон и възможност за самостоятелен живот на пълнолетни младежи в неравностойно положение. Целта е да се даде шанс на момчетата да бъдат независими и да привикнат към основни за живота умения като задържане на работа, плащане на наем, планиране на собствен бюджет и развитие на устойчиви финансови навици.
Андрей се установява на „Тимок“ и съставя план за действие – работа, работа, работа. Той започва да работи на две места, за да може да пести повече пари и да е напълно подготвен за момента, в който трябва да напусне жилището на КОНКОРДИЯ. През деня работи в строителна фирма, а вечер в голяма фирма за хранителни стоки, където се занимава с преопаковане.
„Ставам в 07:00 ч. и се прибирам в 23:00 ч. Убит съм от работа, но животът го изисква!“, споделя Андрей с усмивка. Всъщност усмивката не слиза от лицето му. Може би звучи странно, че човек в неговото положение и с такъв тежък работен график, е постоянно усмихнат, но когато имаш план и цел, не е трудно да останеш позитивен. Той изглежда точно като човек, който е взел живота си в ръце - знае какво иска и как да го постигне.
„Мога да остана в „Тимок“ до юли. Възползвам се максимално от престоя си там, за да мога да събера пари. Най-голямата помощ, която получих от КОНКОРДИЯ е възможността за „Тимок“. Една година договор. Това е голяма помощ. Голяма! За една година може да спестиш доста и да си стъпиш на краката“, продължава Андрей, като не пропуска да спомене, че в крайна сметка всичко зависи от теб и от твоята лична мотивация.
„Важно е да имаш план. И да го следваш. Има много момчета, които живеят ден за ден. Не мислят изобщо за бъдещето“, поклаща глава той. Но за Андрей бъдещето има мило малко лице и ръка, която му помага да готви всяка събота, затова той няма право да се разколебава или да губи посоката си.
„Работа има, просто трябва да си трудолюбив и да не изпускаш възможностите, които ти се предлагат“, завършва разказа си Андрей.