ИСКАМ ПОВЕЧЕ ЗА ДЪЩЕРЯ СИ!
Силвия е 29 години и е майка на шест деца. Пет момчета и едно момиче. История като стотици подобни, не е трудно да се подмине като поредната статистика. Но ако наистина искаш да разбереш статистиката, трябва да видиш човека зад цифрите.
Силвия е дете на българка и ром. Родителите й се запознават, когато самите те са деца, на едва 15 и 16 години. Скоро след това майка й забременява, а баща й ги изоставя. Двете остават съвсем сами.
„На майка ми й е било много трудно с мен, с парите, да ме гледа сама, да се оправя с всичко“, разказва Силвия. Феноменът „Деца раждат деца“ не е чужд на обществото ни, а проблемът продължава да се задълбочава в уязвимите общности.
Когато е едва на 13 години, Силвия се запознава с бъдещия баща на децата си, 17-годишният Кирил. Майка й никак не одобрява тази връзка и в началото прави всичко възможно да ги раздели.
„Като се събрахме спрях и с приятелки, и с всичко. Те ми влияха много зле“, добавя младата жена с убедителен тон.
Но животът в дома на избраника й, е далече от щастлива любовна история. Кирил има избухлив характер и несдържани ръце. Силвия често се оказва отдушник за гнева му. При всеки по сериозен побой, тя бяга обратно при майка си. До следващият път.
„Беше трудно в началото. Той беше много малък, не знаеше как се контролира“, допълва Силвия, като леко снишава гласа си и започва почти майчински да пришива още повече оправдания към действията на любимия си. Като всяка жертва на тормоз, особено на тази крехка възраст, тя е способна да намери извинение за всеки шамар.
Стига се до почти фатален побой, чието изход е решен с пристигането на полицията и извеждането на Силвия от къщата. Успява да избяга и да се укрие при леля си.
„Цялата бях синя, нямах празно място. Добре, че дойдоха полицаите“, продължава тя. За първи път през лицето й преминава сянка на съмнение и може би шок, когато чува историята си на глас.
В крайна сметка Кирил успява да я убеди, че трябва да му даде още един шанс и Силвия се връща при него. Не след дълго забременява с първото си дете. Тогава е едва 15 годишна.
На 15 години Силвия се разделя окончателно с детството, училището и перспективата за по-различен живот.
Питам я дали не й е липсвало да излиза, да се забавлява, да е с приятелки. Категорична е, че никога не е мислила за това и не съжалява, че е забременяла толкова рано. Решавам все пак да я попитам дали би искала същото за дъщеря си.
„Не, не, тя ще учи. Има време за всичко“, отговаря твърдо Силвия. В разговора ни многократно ще се връщаме към този въпрос - какво бъдеще би искала за дъщеря си. Какво би направила, за да я спре да повтори съдбата на майка си и баба си.
„След първото дете много се промениха нещата. Той стана много по-спокоен, смирен. Помагаше ми, но и работеше много“, продължаваме историята Силвия. За неин огромен късмет, Кирил успява да смири нрава си.Следват още пет деца и още по-голямо откъсване от живота извън дома. Няколко пъти я питам не иска ли да се върне на училище, за да завърши и да вземе диплома. Отклонява въпроса ми с усмивка, като непрестанно повтаря как е по-важно децата да вземат дипломи, защото в тях е бъдещето.
„Те ще учат, важно е те да учат! Да завършат, да имат диплома! А не като мене…“, продължава Силвия, като не спира да повтаря колко много обича всичките си деца и сърдечно да благодари на КОНКОРДИЯ за помощта и подкрепата да им даде шанс за по-добре бъдеще. Децата й са част от редица спортни и образователни инициативи, които фондацията организира.
„Искам и дъщеря ми да учи, да си поживее малко. Няма да я даваме толкова малка, нека първо учи, има време за всичко. Ето аз станах майка на 15 години, майка ми на 16 години. Рано е“, завършва Силвия.