За усърдието и отдадеността, които бързо и успешно връщат детските усмивки

Какво е да си на 5 години, но поведението ти да отговаря на доста по-малко дете? На какво се дължи това, каква е причината? Дали проблемът на детето е генетичен или има и допълнителни предпоставки то да не се развива по нормалния начин? Доста често условията на живот или по-точно липсата на нормални условия могат да доведат много бързо до драстично влошаване на психическото и емоционално състояние на всеки...и особено на децата. Липсата на храна, чиста и здравословна среда и дрехи. Липсата на жизненоважни условия, без които човек може да оцелее, но най-вероятно не за дълго...

Историята на Петър, прекрасно момченце на 5 години, но с поведение на 2-годишно е такава. В последните месеци, преди да дойде при нас, то живее с майка си в условия, които са много далеч от нормалните. Дори не се доближават до тях. Това, което обитават, трудно може да се нарече дом. Мизерията е пълна - мръсотия навсякъде, липса на хигиенни средства, чисти дрехи и храна. По сигнал на техни съседи, хора, с желание да помогнат отиват да видят това семейство, което е в изключително окаяно състояние. Първата гледка, блъснала ги от вратата била потресаваща. А първото нещо, което се опитало да каже момченцето, били някакви звуци, които хората свързали с огромна нужда от храна... Петър имал простичко желание – да получи нещо за ядене, каквото и да е, бил озверял от глад. И това негово състояние било на светлинни години разстояние от действителността на много други негови връстници, които в същото време искат вафла, шоколад или сладолед.

Майката и бащата били разделени и дедето било отглеждано от майката, на която очевидно било трудно да прави това така, както трябва. Нейният син бил изключително мръсен, не се къпел, гладен, жаден, лишен от движение и срещи с други деца, затворен...

Съседи на семейството осъзнали, че това не може да продължава така. Свързали се с една фондация, за която знаели, че помага в такива случаи. Информирали и отговорната държавна институция и полицията. Така Петър е насочен към Кризисния център във Фондация КОНКОРДИЯ България.

Разминах се с Петър и колежката ми от Кризисния център на стълбите във фондацията, точно при идването му при нас. Тe се качваха нагоре, но изключително трудно, граничещо с невъзможно. Това вероятно ще остане най-бавното и мъчително изкачване на стълби в неговия живот, си помислих, потръпвайки от емоциите, които изпитах гледайки това дете, незаслужило по никакъв начин тази своя съдба. То беше още по-несигурно, дори и от несигурната ситуация, в която се намира, с прекалено много негативни случки, струпали се върху крехките му раменца. Несигурно дали да се довери и на кого...

„Петър беше в окаян вид, пред който според мен няма човек, който да не бъде потресен“, споделя Люба, ръководителката на Кризисния център. „...Той беше с фекалии по цялото си тяло, облечен с големи, мръсни дрехи и гледаше едновременно тъжно, изплашено и с очакване, като диво животинче. Криеше се от всеки поглед“, допълвя тя. Нейният екип, който работи с голяма отдаденост в центъра, където приемаме най-критичните случаи, като този на Петър, посрещат момчето готови за помощ и съдействие. Те бързо разбират, че проблемът му е огромен и взимат решението, че справянето с него ще бъде тяхната най-важна задача. И резултатът неочаквано за всички идва съвсем скоро.

Първото нещо, с което се захваща ръководителката Люба е да го изкъпе, което се оказва изключително стресиращо за Петър и за самата нея. „До момента той не беше виждал течаща вода, бореше се да избяга, преживяването беше неописуемо“, споделя тя. Следващата стъпка била да бъде нахранен - Петър изпитвал зверски глад. „В началото ядеше през цялото време, нямаше усещане за ситост, излъчваше притеснение, че храната ще свърши и той отново няма да има какво да яде“, споделят колегите. Обляхохме му чисти дрехи, които му бяха по мярка. Голяма радост предизвикали у него чорапите, с които го обули.

Само за няколко дена в Петър настъпи коренна промяна - изцяло в положителна посока. Защото живее в нормална среда. Вече се смееше и прегръщаше хората, които се занимават неуморно и са постоянно около него. Петър е винаги изкъпан, нахранен, среща се с психолог, педагог и с Ноа, нашия доброволец. Петър беше като залепен за Ноа почти от самото начало. С кризите, в които изпадал в началото, именно той се справял много добре, като с вълшебна пръчка, твърдят щастливо всички от екипа. „...Когато Петър пристигна при нас, той почти не можеше да ходи, камо ли да бяга. Извикваше „Ох“ всеки път, когато се изправяше или сядаше, защото през последните няколко седмици явно почти не се беше движил. Общуването с него беше доста трудно. Той не можеше да говори, често плачеше и викаше продължително, докато се успокои. Сравнявайки това със състоянитето му сега, само след три месеца, контрастът не може да бъде по-ярък. Петър тича наоколо, катери се по дървета и говори много. При разходката ни в парка той дори се обърна към непознати деца и започна да играе с тях. Виждайки невероятното му положително развитие, мога да кажа, чи това е един от най-удовлетворяващите случаи от моята доброволческа работа в България“, сподели емоционално Ноа.

„...Петър вече много обича да се къпе. Обича и да конструира. Въпреки че има лека умствена изостаналост, много бързо схваща, вече е научил цветовете и буквите. Все тича и се усмихва. Той е един голям спортист, а в началото си мислихме, че е с двигателни проблеми“, споделят с усмивка колегите. Включва се във всички общи занимания с децата и вече е доста контактен. Общува предимно с по-големи деца и предпочита Ноа. Явно се опитва да забрави за майка си, защото дори не я споменава. Кризите вече почти не съществуват. „...Виждам една фрапираща разлика в състоянието и поведението на Петър и това е впечатляващо. Той е единственото дете, с което съм работила до момента с такава рязка промяна, толкова бързо постигната“, твърди Люба.

От фондацията, която първа се погрижи за Петър, също продължаваха да бъдат загрижени за него, идваха да го видят и носят подаръци от хора, които искат да му помогнат. След последното си посещение те споделят своята искрена радост от промяната, която са видели в него: „...Разликата е огромна. Вниманието и грижите, които получава оказват влияние. Наваксва бързо пропуснатото. Там му провеждат уроци, рисува, четат му приказки. Преди стоеше с наведена глава и не поглеждаше... сега даже сам се закача...говори много. Щастлив беше, спокоен, вече с палав поглед на пакостник...“ От тях разбрахме, че за майката на Петър също се полагат грижи и тя вече подобряваше състоянието си.

На 14 февруари тази година Петър навърши 6 години и прекара рождения си ден със своя баща, който идваше по два пъти в седмицата да го вижда и да общуват. Той работеше и искаше да вземе обратно сина си, подал беше и молба за това, но тогава си мислехме, че това едва ли ще се случи, защото има проблеми с алкохола.

До средата на месец юни продължавахме да се грижим за Петър. Нашите надежди и посоката, в която работехме и мислехме се осъществиха. Петър отново е в семейството си - там, където трябва да бъде, където е неговият дом.

Петър си тръгна от нас спокоен, защото отиде при баща си. Колегите ми го изпратили с усмивки – удовлетворени от свършеното и спокойни, че детето отново ще бъде в семейството си. Споделиха с мен, че преди да тръгне, го попитали иска ли да остане при тях или предпочита да отиде при баща си. Петър бил по детски категоричен – искал при татко. „...Тръгна си така уверено вероятно и заради факта, че точно преди това получи дългоочаквания от него подарък от една от нашите доброволки – робот, който той много искаше...“, сподели с усмивка една от колежките ми от Кризисния център.

„Бащата на Петър е истински преобразен – личи си, че през това време е положил много усилия за да върне сина си. Да докаже, че е достоен да носи името баща“ категорични са както колегите ми от центъра, така и всички социални експерти, които работят с него. В състоянието на майката на Петър също може да се каже, че има развитие. И пред двамата родители е поставено изискването да подобрят своите домове – за да могат да гледат детето в нормални условия. Към момента Петър ще има щастието да живее с баща си и да вижда отвреме на време майка си някъде на неутрална територия.

Всички в Конкордия преживяхме съдбата на това прекрасно момче. Радвахме се на бързия му напредък. Всеки от нас даде по нещо за да се чувства той добре. Изпратихме го с оптимизъм, че доброто за него продължава. Радваме се, че ще надградим положената грижа в Кризисния център, с подкрепа по-нататък за неговото развитие. Продължаваме своята работа с него и семейството му в Семеен център „Конкордия“ в кв. Орландовци.

Децата и семействата, за които се грижим в КОНКОРДИЯ са различни – всеки със своята съдба, нужди и проблеми. Практиката ни обаче показва, че в повечето случаи най-ярки са базовите им нужди – от храна, чиста и здравословна среда за живот, дрехи и обувки. Какво е това течаща вода, защо и как се къпем? Как изглеждат вилицата и лъжицата и за какво се използват? Защо нямам какво да ям и къде да живея? Такива са въпросите, на които отговаряме и нуждите, които задоволяваме, за да продължим с уязвимите групи от хората по-нататък: с тяхното образование, работа и напътствия за самостоятелно, пълноценно развитие.

2340 са потребителите на КОНКОРДИЯ България за 2020 година, а за да задоволим техните базови нужди, разходите ни на годишна база са: 70000 евро за храна, 5000 евро за дрехи, 7800 евро за санитария.

Подкрепете хората в нужда, на които помагаме, за да могат да научат отговорите на тези въпроси, да се усмихнат и да продължат уверено напред!

15 юли 2021 г.

Facebook YouTube