По повод Международния ден за безопасен интернет - 06.02.2024, поговорихме с нашият експерт качество и политики за закрила Десислава Петкова, за да посочим най-разпространените злоупотреби в интернет и как може да се предпазим от тях.
-Какви са основните опасности и рискове, които дебнат децата в интернет днес, когато почти всяко дете има постоянен достъп до мрежата?
Опасностите в интернет за децата са различни - гледане на неподходящо съдържание (страшни видеа и снимки), пристрастяване към игри, следване на опасни „предизвикателства“, дезинформация, кражба на самоличност, онлайн насилие.
През 2021 г. УНИЦЕФ публикува резултати от мащабно проучване на насилието над деца в България. От него става ясно, че всяко второ дете (47%) до 18-тата си годишнина е преживяло някаква форма на насилие. Емоционалното насилие е най-често срещаният вид (45,9%), последвано от физическо (31,2%), сексуално насилие (15,6%) и пренебрегване (10,5%). А последиците от насилието оставят траен отпечатък върху благополучието на децата и юношите в бъдеще. Част от емоционалното насилие е онлайн тормозът. Тревога буди и фактът, че 1 от всеки 7 деца съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз, най-често в социалните мрежи и форуми.
Най-често срещания вид онлайн тормоз е изпращането на заплашителни, обидни, подигравателни съобщения и „меме“-та, разпространяването на невярна, злепоставяща или унизителна информация. За децата това може да бъде доста нараняващо, тъй като за тях е особено важно да бъдат приети и да получат одобрението на връстниците си. Затова онлайн тормозът се отразява пагубно на самочувствието, самооценката и в крайна сметка – трайно негативно върху живота на детето, включително може да доведе до депресия, социална изолация и дори суицидни мисли и намерения.
Откраднатата самоличност е друг реално съществуващ вид онлайн насилие. Децата трябва да знаят, че самоличността на другия в интернет никога не е напълно известна – зад профила на техен приятел винаги има възможност да се крие друг човек, който да се представя за техния приятел. Често децата публикуват свои снимки и друга лична информация, чрез която лесно може да бъде създаден фалшив профил, от който насилникът да се свързва с нищо не подозиращите си жертви. Онлайн самоличността на детето може да бъде открадната и ако детето се регистрира и се оставят данните си за достъп до имейл, социална мрежа или уебсайт в чужда или публична мрежа.
Общуването със случайни хора през каналите за комуникация в онлайн игрите също може да причини сериозни последици в реалния живот на децата и те да станат жертва на престъпници.
Сексуалното онлайн насилие е може би най-тежката форма на киберпрестъпления срещу деца. По данни на ГДБОП всяка година в България се разследват около 50 онлайн сексуални насилници. След като се представят с фалшива самоличност, например като техни приятели или връстници, те спечелват доверието на децата и ги подмамват да им бъдат изпратени снимки с интимно съдържание. След което започват да ги шантажират, за да получат още снимки, видеа, пари или да се съгласят на среща на живо. Децата, в стремежа си да запазят личното си достойнство и от страх да не бъдат обвинени, могат да отидат твърде далеч и да предприемат рискови стъпки. Засегнати са както момичетата, така и момчетата.
-Успяват ли децата да разпознаят насилието в интернет? В Политиката за закрила на детето, която действа в КОНКОРДИЯ, е специално застъпена точка да се вслушваме в децата, споделят ли децата, разпознават ли „кибертормоза“?
Децата много добре се ориентират кое поведение спрямо тях е нежелано. Но в зависимост от възрастта, техните ресурси да отговорят адекватно и да прекратят насилието са различни. В същото време доверието им към значимите възрастни се отразява на готовността на децата да споделят на какво са подложени, защото се страхуват да не бъдат обвинени. Родителите трябва да знаят, че при онлайн насилието детето винаги е жертва, то не е виновно, виновен е винаги възрастният, насилникът.
-Към кого и как децата могат да се обърнат за помощ, ако са станали жертва на онлайн престъпление?
Да се посъветват с родител, учител или друг доверен възрастен винаги, когато нещо ги притеснява. Отличен източник на информация по темата както за деца, така и за възрастни и родители е сайтът SafeNet – Център за безопасен интернет. Децата трябва да знаят и Националната телефонна линия за онлайн безопасност за деца на номер 124123. При съмнения за тежки криминални престъпления онлайн да подадат сигнал към Дирекция Киберпрестъпност на ГДБОП.
-Какви съвети за безопасно ползване на интернет може да дадем?
На първо място времето, прекарано в интернет да бъде разумно и отговарящо на възрастта на детето, за да не създава зависимост или да пречи на нормалното социално общуване и образователните нужди.
Регистрацията в социалните мрежи и уебсайтовете трябва да бъде с реалната възраст на децата, което включва различни защити. Нека научим децата, а и самите себе си, да ползваме сигурни пароли, които да не съхраняваме онлайн и да не споделяме. Да не се регистрираме от личните си профили в публични мрежи или чужди устройства. Да не общуваме и да не се доверяваме на никого, когото познаваме само онлайн. Дори на свои познати да не изпращаме свои снимки, видеа или лична информация, които могат да бъдат компрометиращи, защото никога не сме 100% сигурни кой в момента стои зад този профил или кой друг може да достъпи тази информация.
Ако станем обект на тормоз, обиди, подигравки или заплахи онлайн, да запазим историята на разговорите и/или екранните снимки при мигновени съобщения, и да подадем сигнал.
-Какви съвети би дала на родителите, за да могат да предпазят децата си от рискове в интернет?
Нека да бъдем за децата си доверени възрастни, на които да могат да споделят всичките си тревоги, притеснения и вълнения, без да обвиняваме и съдим. Така най-сигурно ще можем да сме в течение на това какво се случва с тях както онлайн, така и офлайн.
Отделно от това, на устройствата, ползвани от деца до 10 г. е добре да има програма за родителски контрол. Също е добре профилите на децата в Гугъл да са свързани с родителски профил, което осигурява известна защита от вредно съдържание.
И не на последно място – да помогнем на децата да развиват критично мислене и да проверяват всяка информация в интернет със сигурни източници.
